Бездомникът не помни
Зад молещите очи на кучето,
бездомникът се прави на заспал.
Слънцето бясно нагряло е кутията.
Монетите след залез ще се разтопят.
Накрая очите се разплакват-
просията стига само за вино.
Кървящи макове увяхват,
а билетът е за същото кино.
Но кучето утре пак ще излезе...
Бездомникът преструва се, че спи.
Разкъсват съшитият с виното белег,
Очите молещи отново ще простят.
... а бездомникът... той не помни
от кога се прави на умрял...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Русев Всички права запазени
