Jun 8, 2015, 2:29 AM  

Бездомникът не помни 

  Poetry » Other
335 0 2

 

 

Зад молещите очи на кучето,
бездомникът се прави на заспал.
Слънцето бясно нагряло е кутията.
Монетите след залез ще се разтопят.

Накрая очите се разплакват-
просията стига само за вино.
Кървящи макове увяхват,
а билетът е за същото кино.

Но кучето утре пак ще излезе...
Бездомникът преструва се, че спи.
Разкъсват съшитият с виното белег,
Очите молещи отново ще простят.

 

... а бездомникът... той не помни
от кога се прави на умрял...

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Лорета, Стойна, благодаря, че ме разбрахте.
  • Бездомникът действително не помни.Събраното достига само за вино -
    и забравата става още по-дълбока.Той отдавна е мъртав, както за себе си така и за другите. Кучето единствено е със запазена памет за стопанина си.
    Темата ти е актуална и болезнена, но необходима.
    Поздравявам те и те оценявам високо!
Random works
: ??:??