8 jun 2015, 2:29  

Бездомникът не помни

  Poesía » Otra
528 0 2

 

 

Зад молещите очи на кучето,
бездомникът се прави на заспал.
Слънцето бясно нагряло е кутията.
Монетите след залез ще се разтопят.

Накрая очите се разплакват-
просията стига само за вино.
Кървящи макове увяхват,
а билетът е за същото кино.

Но кучето утре пак ще излезе...
Бездомникът преструва се, че спи.
Разкъсват съшитият с виното белег,
Очите молещи отново ще простят.

 

... а бездомникът... той не помни
от кога се прави на умрял...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лорета, Стойна, благодаря, че ме разбрахте.
  • Бездомникът действително не помни.Събраното достига само за вино -
    и забравата става още по-дълбока.Той отдавна е мъртав, както за себе си така и за другите. Кучето единствено е със запазена памет за стопанина си.
    Темата ти е актуална и болезнена, но необходима.
    Поздравявам те и те оценявам високо!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...