Бездуховност, навсякъде около нас,
и в човешките очи, сърца.
Бездуховност, всеки ден и час,
и в човешките души, лица!
"Искрени" усмивки, злоба,
над хората тегне ужасна прокоба!
Гледат се и нищо не виждат,
ласкаят, а всъщност обиждат.
Говорят, а нищо не казват,
важно е сякаш правилата да спазват.
Сякаш хората ходят бездушни
и чакат съвети, послушни.
Къде се дяна безусловната любов? -
Таз бленувана за всекиго мечта.
И защо днес всеки е готов
да оплюе, изкриви речта?
Тежко е да чувстваш чуждо бреме,
молитви за живот, копнеж,
тежко е да се преструваш и "печелиш" време
сред живи трупове и тоз мъртвеж.
© Йордан Петков Всички права запазени