Бездушен бряг
В хоризонта – като сън дълбок! –
впити сетивата. Чакам вест, но
морето е самотно като бог
и също като бог е безсловесно.
Живот, и стих, и всичко има срок.
И аз, утихнал, чакам своя знак, но
морето е безсмъртно като бог
и също като бог е непонятно.
Не знае нито радост, нито скръб.
И капка милост няма в него. Няма.
Морето е бездушно като смърт.
И затова душите ни пленява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
