Jun 29, 2011, 11:16 AM

Бездушен бряг

Poetry » Other

1.5K 0 36

В хоризонта – като сън дълбок! –
впити сетивата. Чакам вест, но
морето е самотно като бог
и също като бог е безсловесно.

Живот, и стих, и всичко има срок.
И аз, утихнал, чакам своя знак, но
морето е безсмъртно като бог
и също като бог е непонятно.

Не знае нито радост, нито скръб.
И капка милост няма в него. Няма.
Морето е бездушно като смърт.
И затова душите ни пленява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Eva55 (Евелина Стоянова)

**************************************************

2012-10-07T21:15:57+03:00
ananel (Нелиса)

Браво, Райсън!
Много е хубаво!

2012-10-07T20:47:08+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

!!!*

2011-10-30T00:51:36+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

Стихът ти ме ... вцепени! Това ще да е най-точната дума. И в добрия смисъл, разбира се.

2011-10-20T18:31:23+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

!!!!!!

2011-10-14T20:08:18+03:00