Бездушевен
Трудно качвам вече стълбите и спирам често-често -
душата си да събера, капнала надолу по етажите.
И толкова съм бавен, че имам време да спра и си призная честно
колко бързо остарявам. Пък кой каквото ще да каже.
И все се увеличават белите чертички по главата ми.
В този странен календар бележа всеки минал ден, тревога,
стихнал жест, поредно разминаване със славата,
сдъвкана обида, премълчани чувства и обикновена изнемога...
Само не и радости. Не и чашите сълзи и вино,
не и нощите безсънни и приятелите-неприятели...
Защо да плача за туй, което отминава - за стиховете неродени,
щом тези, които се родиха след мен, едва ли биха оцелели.
Ах, от слънцето ми прилошава, а нозете ме болят от влажното...
И трудно качвам вече стълбите, и ме гони със синкопен такт душата,
и все по-бавен съм... Докато аз остана нейде по етажите,
а тя ще ме настигне и ще продължи - нагоре, в небесата...
Свързани произведения
Коментари
-
Здравей, може ли да те помоля нещо? - Не спирай да показваш душата си! Поздрави и се надявам да изпълниш молбата ми.
-
Поздрави! Харесах!
-
И хубаво и мъдро пишеш Стефко ! Ама защо само три ? Не използвам "Бат Стефко",защото не вярвам че си на 100 ! Пиши,дано ни стигне времето за да напишем по нещо за всичко преживяно.
-
браво
-
Благодаря на всички!Затрогващо е доброто ви отношение!
-
много вълнуващо и истинно пишеш, Стефан...
макар, че ме натъжи...но такъв е животът..
сърдечен поздрав за теб. -
Колко много неща и...приятелите–неприятели...Че кой ще плаче за тях!
Но за внуците и стиховете неродени...Хей,човече,взимай се в ръце! -
Много ми хареса! Аплодисменти! Тъжни,мъдри,тежки размисли....Изстрадано...
-
!!!
-
Тази картина е още по-тъжна от дървото....
Всички вървим по етажите на живота.
Разчуствах се!Но ти благодаря за истината в стиха! -
Хареса ми, Стефко, но не си пилей душата по етажите!Поздравления!
-
Хареса ми, дори се и посмях на някои места!
-
Хубаво пише бат' Стефко
Поздрави.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
