Безгласно душата дълбаят
Има стихове, които ридаят,
има такива, които болят,
те безгласно сърцата дълбаят,
и тежат във душата, тежат.
Те със думи листа прогарят,
куп от мисли, които не спят,
рой залутани чувства в безкрая,
много често кървящи във нас.
Те са живата рана, която
дълго пари след любовта,
те са малка самотна камбана,
там в сгъстената тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сеси Всички права запазени
