Mar 15, 2016, 9:23 PM  

Безгласно душата дълбаят

  Poetry » Other
1.1K 0 14

Има стихове, които ридаят,

има такива, които болят,

те безгласно сърцата дълбаят,

и тежат във душата, тежат.

 

Те със думи листа прогарят,

куп от мисли, които не спят,

рой залутани чувства в безкрая,

много често кървящи във нас.

 

Те са живата рана, която

дълго пари след любовта,

те са малка самотна камбана,

там в сгъстената тишина.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...