27.11.2011 г., 18:52

Безгрешен или не

1.4K 0 8

Човекът е човек, не когато

е бил безгрешен и не е грешил,

а със сърцето си пребогато

той чужда грешка лесно е простил.


Щастлив е този, който не греши.

Но той тогава тъжен би живял

и тази тежест все ще му тежи.

От тази святост даже би умрял.

 

       Златко Станоев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златко Станоев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оставете поетите да пишат.Така както сърцето им диктува .А на който не му харесва нека да не става съдник.Защото един ден и него ще съдят...Поздрави великолепно е.Макар и с закъснение...Ако все още влизаш във сайта продължавай да твориш.
  • Съжалявам, ако наистина съм причината да изпитвате толкова неприятно чувство, приемете моите извинения, не това съм целял! Нали в спора се ражда истинатаХубава вечер...и спокойна нощ!
  • ... колко по-лесно щеше да бъде да ви бях аплодирала - сега нямаше да изпитвам това чувство за вина, което ми насадихте
  • От къде знаете че са малобройни? И дори да е така, това прави ли ги по-непълноценни от Вас, Иванова?
  • г-н Станоев, съжалявам, че дори за миг си позволих да си помисля, че сте писали стихото на прима виста и че моята фантазия е толкова бедна, че не мога да асимилирам вашата висша поезия.
    Но, вие пишете, пишете и радвайте малобройните си фенове...
    И аз ви бях фен... малко критичен, ама все пак фен

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...