Човекът е човек, не когато
е бил безгрешен и не е грешил,
а със сърцето си пребогато
той чужда грешка лесно е простил.
Щастлив е този, който не греши.
Но той тогава тъжен би живял
и тази тежест все ще му тежи.
От тази святост даже би умрял.
Златко Станоев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация