beti (Бехрин)
421 4580
10.09.2009 г., 17:36 ч.

Безименна... 

  Поезия
462 0 7

                                                                                            ... dokunamam ki...

сгънала съм...

 

под нозете си

разлистена

пътека

 

чета я в стихове

а нощем

я редя

 

по камъка

отеква

пълнолуние

 

и смях звучи

по локвите...

 

с дъжда...

 

където падне капка

се събужда

 

отдавна

извървяна

тишина...

 

на прага

сгънала съм

себе си

 

да бъда

в утрото…

 

следа...

 

...

а сенки

ме докосват

бездиханно

 

разстилат се по мен

творят ме

без душа

 

една пътека

 

стеле стъпки в мрака

 

разкъсала

до болка

съвестта

 

...

понякога

успявам

да се върна...

 

избрулена

на прага...

 

с есента

 

вървя към утрото...

 

безименна

 

и стичам се

по камъка

в пръстта...

 

 

© Бехрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??