Безименна...
... dokunamam ki...
сгънала съм...
под нозете си
разлистена
пътека
чета я в стихове
а нощем
я редя
по камъка
отеква
пълнолуние
и смях звучи
по локвите...
с дъжда...
където падне капка
се събужда
отдавна
извървяна
тишина...
на прага
сгънала съм
себе си
да бъда
в утрото…
следа...
...
а сенки
ме докосват
бездиханно
разстилат се по мен
творят ме
без душа
една пътека
стеле стъпки в мрака
разкъсала
до болка
съвестта
...
понякога
успявам
да се върна...
избрулена
на прага...
с есента
вървя към утрото...
безименна
и стичам се
по камъка
в пръстта...
