В кой ли сън съм те сънувал

В кой ли свят съм те желал

Така реална, неизмислена

Преплела радост и печал

В коя реалност съм поискал

Да те желая като въздух

Като свята истина

Да те обичам

Безнадеждно помъдрял

И нека съм поредният глупак

И нека да е лято

И нека да те срещна в някой късен час

И нека бъда млад и да те гледам

Как  ходиш бавно в ноща

И нека свирят музикантите

Така прочувствено тромпета нека да разказва приказка

Ще се загледаме в двойките увлечени във вихъра на чувствата

Безкрайно убеден в съвършенството

Постигнато през толкова сънувани животи

Ще те докосна като сърце молитва

И тихо ще се върна в съня си.

И после ще те търся, неживяна в живата реалност

Навсякъде ще търся теб

Със неудобно честни фрази

В недоизказани слова

ще вмествам плахата надежда

Че те има

В едно превърнал всеки миг и всяко чувство

Животът ми е вик за възкресение

На твойто име

Момиче от съня ми