Безименна
В кой ли сън съм те сънувал
В кой ли свят съм те желал
Така реална, неизмислена
Преплела радост и печал
В коя реалност съм поискал
Да те желая като въздух
Като свята истина
Да те обичам
Безнадеждно помъдрял
И нека съм поредният глупак
И нека да е лято
И нека да те срещна в някой късен час
И нека бъда млад и да те гледам
Как ходиш бавно в ноща
И нека свирят музикантите
Така прочувствено тромпета нека да разказва приказка
Ще се загледаме в двойките увлечени във вихъра на чувствата
Безкрайно убеден в съвършенството
Постигнато през толкова сънувани животи
Ще те докосна като сърце молитва
И тихо ще се върна в съня си.
И после ще те търся, неживяна в живата реалност
Навсякъде ще търся теб
Със неудобно честни фрази
В недоизказани слова
ще вмествам плахата надежда
Че те има
В едно превърнал всеки миг и всяко чувство
Животът ми е вик за възкресение
На твойто име
Момиче от съня ми
© Стефан Иванов All rights reserved.
