Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
24.06.2008 г., 16:02 ч.

Безименна 

  Поезия » Друга
934 0 28
Събудих се със име във ръка.
Измачкано от страх. Неузнаваемо.
Навярно съм сънувала кошмар...
и без да иска някъде е паднало -


в съня, между чаршафите и утрото,
измокрено до кости и от срам.
Преглътнало сълзите си и глупаво
потърсило дома си в мойта длан.


А аз не го познах, не го обикнах.
Не знаех, че е моето тогава.
Останах си безименна и свикнах,
когато ме погледнат, да забравят


лицето ми и болката в очите...
и всеки, който тъжно ме подмине
да вижда просто някакво момиче.
Онази непознатата. Без име.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??