26.10.2004 г., 0:34

Безизходица

1.9K 1 0
Защо съм във такава безизходица?
Ни път насам, ни път натам.
Във всички четири посоки няма път.
Във пета или шеста също няма.
Остава да стоя и чакам.
Изтръпнах вече от очакване.
И на какво?
На нищото.
Отчаяна, обезверена
се лутам в лабиринта на живота.
Но Ариадна някак си забрави,
да ми даде спасителната нишка.
Забрави или не поиска?
Остави ме във самота да моля Бога,
(защото друг не може да помогне).
Към свободата пак да ме възвърне
Кога?
Навярно никога.
Безпътица.
Увяхнало, изпепелено време.
И нафталинен мирис.
Навсякъде наоколо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емма Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...