Безкраен сън
Безкраен сън
Аз търся те във нощите безкрайни.
Къде си ти, не знам сега...
и сиви, прашни пътища потайни
се губят в глухата тъга.
Лилави залези, изпепелени
разливат бледа, празна светлина,
а бури – вихри заскрежени
покриват ме зловещо с тъмнина.
Сърцето ми огромен паяк вплита
в отровните си мрежи – смъртен знак.
За кой ли път в съня си аз те питам:
„Ще дойдеш ли да поговорим пак?”
14.02.2011 ( 10 години от смъртта на майка ми )
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Авдала Всички права запазени
