3.01.2008 г., 10:31 ч.

Безкрайна нощ 

  Поезия » Любовна
597 0 4
В една от нощите безкрайно дълги,
отново виждам твоето лице.
Опитвам се със нежен шепот,
макар в мечтите, да докосна твоето сърце.

Но надали ти знаеш, че ме има,
че душата ми на теб принадлежи,
че всяка нощ в съня си аз съм твоята любима
и луната ни обсипва със безброй лъчи.

И ето там една звезда блещука,
ах, как желая тя да бъдеш ти,
да ме пронизваш с нежния си поглед,
повтаряйки: "Ще те обичам винаги!"

Нощта безкрайна, тя след миг изчезна,
а на нейно място ден се насади,
ден, ужасно дълъг и нещастен,
щом не се оглеждаш в моите очи.

А те, горките, ронят и не спират -
сълза подир сълза от тях блести,
а душата, завладяна от страха, умира,
молейки се някой ден със мен да бъдеш ти.

В една от нощите безкрайно дъли
сълзи се стичат по моето лице.
Те капят, капят и не спират,
а ги попива тъжното сърце...

© Мими Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??