Безкрайни пътища предлага ни животът,

налага ни се често своя път да изберем,

стараем се уж мъдро да постъпим

и в правилна посока да вървим.

Но често правим избора си грешен,

попадаме в блато и плаче нашата душа,

протягаме ръце и търсим помощ

светлинен лъч от мрака да ни изведе.

И страдаме, и мислим, и терзаем се,

преглъщаме горчивите сълзи,

поглеждаме към пътищата на живота,

и следващия избор правим ние.

Стараем се да помним грешките си стари

поуката от тях да не забравим,

но пак грешим – разбира се, естествено, това е,

защото просто хора сме, а не роботи.

Не съм безгрешна нито пък светица,

и грешки свои правя всеки ден,

макар че все мисля, че избирам

магистрала нова, а не черен път.

Да се греши човешко е, и не е толкоз страшно,

ако след всяка грешка своя,

стараем се ние себе си да променим,

и както казват, след грешка важно е да се изправиш.

Натрупал опит да загърбиш ти пътеката погрешна,

да събереш в едно и разум, и сърцето свое,

и правилния път да избереш.

Да правила съм грешки аз,

и сигурна съм, пак ще правя.

Единствено сега се моля

по път тъй страшен да не поема аз.

Това е пътят, който води

към царството на мъртвите души,

и този път съдбата, аз се моля,

с големи камъни от мен да огради.

И никога душата моя да не остава празна

без истинските чувства и мечти,

защото знай за мене няма

от туй по-страшно за човек.

Да спра да чувствам, безразличието страшно

с ръка метална да превземе моята душа,

да бъда мъртва в живо тяло

- какво по-страшно от това?

Безкрайни пътища предлага ни животът.

Налага ни се често своя път да изберем.

Дано помага ми съдбата

най-правилните пътища да избера.