17 авг. 2011 г., 17:08

Безкрайни пътища

1.4K 0 1

Безкрайни пътища предлага ни животът,

налага ни се често своя път да изберем,

стараем се уж мъдро да постъпим

и в правилна посока да вървим.

 

Но често правим избора си грешен,

попадаме в блато и плаче нашата душа,

протягаме ръце и търсим помощ

светлинен лъч от мрака да ни изведе.

 

И страдаме, и мислим, и терзаем се,

преглъщаме горчивите сълзи,

поглеждаме към пътищата на живота,

и следващия избор правим ние.

 

Стараем се да помним грешките си стари

поуката от тях да не забравим,

но пак грешим – разбира се, естествено, това е,

защото просто хора сме, а не роботи.

 

Не съм безгрешна нито пък светица,

и грешки свои правя всеки ден,

макар че все мисля, че избирам

магистрала нова, а не черен път.

 

Да се греши човешко е, и не е толкоз страшно,

ако след всяка грешка своя,

стараем се ние себе си да променим,

и както казват, след грешка важно е да се изправиш.

 

Натрупал опит да загърбиш ти пътеката погрешна,

да събереш в едно и разум, и сърцето свое,

и правилния път да избереш.

 

Да правила съм грешки аз,

и сигурна съм, пак ще правя.

Единствено сега се моля

по път тъй страшен да не поема аз.

 

Това е пътят, който води

към царството на мъртвите души,

и този път съдбата, аз се моля,

с големи камъни от мен да огради.

 

И никога душата моя да не остава празна

без истинските чувства и мечти,

защото знай за мене няма

от туй по-страшно за човек.

 

Да спра да чувствам, безразличието страшно

с ръка метална да превземе моята душа,

да бъда мъртва в живо тяло

- какво по-страшно от това?

 

Безкрайни пътища предлага ни животът.

Налага ни се често своя път да изберем.

Дано помага ми съдбата

най-правилните пътища да избера.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...