Безкрайните кървящи дни
522
0
1
"Безкрайните кървящи дни"
Лежа в ковчега
със отворени очи,
спомням си безкрайните дъждовни дни.
Някой хвърля
китка смачкани цветя -
миналото на една изстинала душа.
Над дупката
показват се лица,
но от тях не ще да потече сълза...
Отровен съм
от мними чувства,
сърцето ми е магистрала пуста.
Сред пустинята във мене
няма шепот на листа,
само жален плач на изгубени деца.
Изгубени по пътя на живота,
те ридаят във смъртта,
а аз заспал съм и не мога да ги спра!
Себе си дори не мога да спася!
* * *
Крещя в ковчега
със отворени очи,
спомням си безкрайните кървящи дни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Задгробник Евотош Всички права запазени
