Безкрайните кървящи дни

May 25, 2011, 10:26 AM

Poetry » Phylosophy

388 0 1

"Безкрайните кървящи дни"

Лежа в ковчега
със отворени очи,
спомням си безкрайните дъждовни дни.

Някой хвърля
китка смачкани цветя -
миналото на една изстинала душа.

Над дупката
показват се лица,
но от тях не ще да потече сълза...

Отровен съм
от мними чувства,
сърцето ми е магистрала пуста.

Сред пустинята във мене
няма шепот на листа,
само жален плач на изгубени деца.

Изгубени по пътя на живота,
те ридаят във смъртта,
а аз заспал съм и не мога да ги спра!
Себе си дори не мога да спася!

* * *

Крещя в ковчега
със отворени очи,
спомням си безкрайните кървящи дни...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Katriona (Кети Рашева)

2011-05-25T14:22:31+03:00

Аплодирам те от сърце! О, колко ми е познато това чувство - на безкрайните кървящи дни....