Безкрайните полета на мига...
Безкрайните полета на мига,
в които нас ни няма и не помним
какво ще бъдем утре, а сега
метличини ни скриват хоризонта.
Безбрежните морета на смеха –
вълни от леопардови въздишки.
Ще бъдем ли? Били ли сме? Кога?
И докога ще помним само нищото.
Отвъдните дантели на плача
красиво и сребристо се разстилат.
Живея в тази тясна пещера.
Щастливо. И достатъчно за прилеп.
в които нас ни няма и не помним
какво ще бъдем утре, а сега
метличини ни скриват хоризонта.
Безбрежните морета на смеха –
вълни от леопардови въздишки.
Ще бъдем ли? Били ли сме? Кога?
И докога ще помним само нищото.
Отвъдните дантели на плача
красиво и сребристо се разстилат.
Живея в тази тясна пещера.
Щастливо. И достатъчно за прилеп.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Радоева Всички права запазени
