ЛиРа (Лили Радоева)
49 80
3 дек. 2008 г., 19:33

Безкрайните полета на мига... 

  Поэзия
733 1 3
Безкрайните полета на мига,
в които нас ни няма и не помним
какво ще бъдем утре, а сега
метличини ни скриват хоризонта.

Безбрежните морета на смеха –
вълни от леопардови въздишки.
Ще бъдем ли? Били ли сме? Кога?
И докога ще помним само нищото.

Отвъдните дантели на плача
красиво и сребристо се разстилат.
Живея в тази тясна пещера.
Щастливо. И достатъчно за прилеп.

© Лили Радоева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, че надникнахте в пещерата ми и я осветлихте със светулките на думите!
  • Целият ни живот, е едно поле на мига сега, който продължава завинаги. Замислящ стих. Много ми хареса!
  • Поредното изключително силно стихотворение, Лили!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??