Безкрайните полета на мига,
в които нас ни няма и не помним
какво ще бъдем утре, а сега
метличини ни скриват хоризонта.
Безбрежните морета на смеха –
вълни от леопардови въздишки.
Ще бъдем ли? Били ли сме? Кога?
И докога ще помним само нищото.
Отвъдните дантели на плача
красиво и сребристо се разстилат.
Живея в тази тясна пещера.
Щастливо. И достатъчно за прилеп.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up