ЛиРа (Лили Радоева) ЛиРа (Лили Радоева)
49
Dec 3, 2008, 7:33 PM

Безкрайните полета на мига...

  Poetry
887 1 3
Безкрайните полета на мига,
в които нас ни няма и не помним
какво ще бъдем утре, а сега
метличини ни скриват хоризонта.

Безбрежните морета на смеха –
вълни от леопардови въздишки.
Ще бъдем ли? Били ли сме? Кога?
И докога ще помним само нищото.

Отвъдните дантели на плача
красиво и сребристо се разстилат.
Живея в тази тясна пещера.
Щастливо. И достатъчно за прилеп.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Радоева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ЛиРа (Лили Радоева)
    ЛиРа (Лили Радоева)
    Благодаря ви, че надникнахте в пещерата ми и я осветлихте със светулките на думите!
  • real_def
    real_def
    Целият ни живот, е едно поле на мига сега, който продължава завинаги. Замислящ стих. Много ми хареса!
  • Ивана59 (Иванка Гичева)
    Ивана59 (Иванка Гичева)
    Поредното изключително силно стихотворение, Лили!
    Поздравления!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0