3.12.2013 г., 8:28  

Безкрайно откровен

640 0 0

Безкрайно откровен



За сетен път едно се питам:
Защо съм толко много откровен?
Дали сред истината ще се скитам,
която дава, взима в теб и мен.

Дали ще зее празнина в простора
сред здрач от невъзможна тишина?
Дали ще ме предават близки хора
поели в длан от моята душа?

И някак - и обречен, и осъден -
горят във огън мисли и мечти
и ставам като нужен и ненужен
на теб, на себе си и на света дори.

 

 

Лъчиста

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...