3.12.2013 г., 8:28 ч.  

Безкрайно откровен 

  Поезия » Философска
471 0 0

Безкрайно откровен



За сетен път едно се питам:
Защо съм толко много откровен?
Дали сред истината ще се скитам,
която дава, взима в теб и мен.

Дали ще зее празнина в простора
сред здрач от невъзможна тишина?
Дали ще ме предават близки хора
поели в длан от моята душа?

И някак - и обречен, и осъден -
горят във огън мисли и мечти
и ставам като нужен и ненужен
на теб, на себе си и на света дори.

 

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??