Dec 3, 2013, 8:28 AM 2013-12-03T23:31:08+02:00

Безкрайно откровен

Poetry » Philosophical

641 0 0

Безкрайно откровен

За сетен път едно се питам:
Защо съм толко много откровен?
Дали сред истината ще се скитам,
която дава, взима в теб и мен.

Дали ще зее празнина в простора
сред здрач от невъзможна тишина?
Дали ще ме предават близки хора
поели в длан от моята душа?

И някак - и обречен, и осъден -
горят във огън мисли и мечти
и ставам като нужен и ненужен
на теб, на себе си и на света дори.

Лъчиста

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0