15.10.2014 г., 11:20 ч.

+ безкрайност 

  Поезия » Философска
744 0 5
Едно и също е,
същото едно,
което вечно липсва.
Объркано е,
от много бъркане по чуждите души.
От търсене на нечии грехове,
когато твоите в редичка са строени.
Завиждаш и на бледите стени,
че те поне опора са на себе си.
А ти?
Въртиш се, като майката Земя,
от ден на нощ прескачате се с Другата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ле Бед Всички права запазени

Предложения
: ??:??