Castaneda (Ле Бед)
29 46
Oct 15, 2014, 11:20 AM

+ безкрайност 

  Poetry » Phylosophy
606 0 5

 

Едно и също е,
същото едно,
което вечно липсва.
Объркано е,
от много бъркане по чуждите души.
От търсене на нечии грехове,
когато твоите в редичка са строени.
Завиждаш и на бледите стени,
че те поне опора са на себе си.
А ти?
Въртиш се, като майката Земя,
от ден на нощ прескачате се с Другата.
И само някъде към полунощ
излиза Лудата.
Набързо списва няколкото реда.
Полива после тихичко мечтите.
Една за теб, една за мен...брои...
докато загасва светлините.

© Ле Бед All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??