Безкрайност

18.05.2017 г., 16:27 ч.

Поезия » Друга

587 2 3

Оставям всичко на съдбата –
и обич, и любов, и шанс.
Човекът е неук в делата,
щом взаимност няма и баланс.

А любовта му тъжна в някой ъгъл –
несигурна, изплашена до смърт,
копнее за ответ и дързост...
но както в колелото прът,
блокирала душата, не помръдва.

Сърцето, вкаменено от застой,
не тупти, не трепва ни веднъж
и страховит, чудовищен порой
го брули със травматичен дъжд.

И няма избор и решение.
Единствено съдбата ти остава
да чакаш нейното знамение,
което тя ти повелява.

Така във омагьосан кръг
тече животът, продължава
и питаш се – било ли е любов... или пък
горчиво, сляпо си се заблуждавал.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

maiasand (Мая Санд)

2019-02-13T13:41:28+02:00

Безкрайността може да тежи като воденичен камък или повод за надежда...
Хареса ми! Поздрави!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-05-18T22:30:48+03:00

Много хубаво!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-05-18T18:20:12+03:00

Ако приемем,че в безкрайността живее цикличност, значи е логично в спиралата на съдбата... отново да срещнем любов! Прекрасна лирика с философски характер!