Оставям всичко на съдбата –
и обич, и любов, и шанс.
Човекът е неук в делата,
щом взаимност няма и баланс.
А любовта му тъжна в някой ъгъл –
несигурна, изплашена до смърт,
копнее за ответ и дързост...
но както в колелото прът,
блокирала душата, не помръдва.
Сърцето, вкаменено от застой,
не тупти, не трепва ни веднъж
и страховит, чудовищен порой ...