Безкрайност
Оставям всичко на съдбата –
и обич, и любов, и шанс.
Човекът е неук в делата,
щом взаимност няма и баланс.
А любовта му тъжна в някой ъгъл –
несигурна, изплашена до смърт,
копнее за ответ и дързост...
но както в колелото прът,
блокирала душата, не помръдва.
Сърцето, вкаменено от застой,
не тупти, не трепва ни веднъж
и страховит, чудовищен порой
го брули със травматичен дъжд.
И няма избор и решение.
Единствено съдбата ти остава
да чакаш нейното знамение,
което тя ти повелява.
Така във омагьосан кръг
тече животът, продължава
и питаш се – било ли е любов... или пък
горчиво, сляпо си се заблуждавал.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гинка Любенова Косева Все права защищены
