Belisima9 (Белисима)
31 73
3.07.2012 г., 13:07 ч.

Безкрая 

  Поезия
580 0 4

Дали родих се, за да се родя,

по пълнолуние, несъвършено-бяла?

Луна да диря, звезди да бродя,

и птицата от бездна долетяла .

 

Безметежно, дългоочаквано мълчание,

пълзи по запустели места, ветровити,

и смисъл, ноти, тленното дихание,

под пластове от тишина остават скрити.

 

Завити от мъглата, залинели,

угасват изгревите в преходен сезон,

самодивата с коси овлажнели 

припява на залеза в тих унисон... 

 

Дали мечтах се, за да се мечтая,

искрящо-синя, къпеща луните?

Посядам на ръба - морето и безкрая,

очакваща на приливите дълбините.

 

Родих се, за да съм мечта -

копнеж, стремеж, обещание.

Диви цветя, сивота, голота,

притихване, здрач, завещание. 

 

 

 

© Белисима Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??