Безкрая
Дали родих се, за да се родя,
по пълнолуние, несъвършено-бяла?
Луна да диря, звезди да бродя,
и птицата от бездна долетяла .
Безметежно, дългоочаквано мълчание,
пълзи по запустели места, ветровити,
и смисъл, ноти, тленното дихание,
под пластове от тишина остават скрити.
Завити от мъглата, залинели,
угасват изгревите в преходен сезон,
самодивата с коси овлажнели
припява на залеза в тих унисон...
Дали мечтах се, за да се мечтая,
искрящо-синя, къпеща луните?
Посядам на ръба - морето и безкрая,
очакваща на приливите дълбините.
Родих се, за да съм мечта -
копнеж, стремеж, обещание.
Диви цветя, сивота, голота,
притихване, здрач, завещание.
© Белисима All rights reserved.
