Дали родих се, за да се родя,
по пълнолуние, несъвършено-бяла?
Луна да диря, звезди да бродя,
и птицата от бездна долетяла .
Безметежно, дългоочаквано мълчание,
пълзи по запустели места, ветровити,
и смисъл, ноти, тленното дихание,
под пластове от тишина остават скрити.
Завити от мъглата, залинели,
угасват изгревите в преходен сезон,
самодивата с коси овлажнели
припява на залеза в тих унисон... ...