6.05.2009 г., 20:19

"Безличен"

1.2K 0 2

Обичах те от все сърце,
   макар това да беше грях.
  От душата ми си взе парче.
 Не си човек, но късно го разбрах.

Отвън красив си, но отвътре - празен.
Но знам, и това ще се промени.
Мислиш, че от старост си опазен,
но и това е временно, нали?

Ще мине време и ще узнаеш,
че за мене бил си всичко.
Да върнеш времето ще си мечтаеш,
но ще бъде късно и излишно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джиджинка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....