Безлунно
Отеква звън в нощта безлунна,
звезди загадъчно трепят.
Сънят пиян мираж бленува -
да срещне своя светъл път.
Отпива глътка руйно вино,
преплитат се тъга и смут.
Сърцето във юмрук се свило,
не сеща ни тъма, ни студ.
Потрепва плахо, но с надежда,
очаква модър небосвод.
В звезда сияйна се оглежда,
копнее своя нов възход.
Но пак безлунно е небето,
мечти на кръстопът седят -
копнеж да възкреси сърцето,
в зора да се роди денят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Чардакова Всички права запазени
