26.10.2004 г., 0:20 ч.

Безлюбовие 

  Поезия
5.0 / 3
1697 0 1
Пристъпи по мокри поляни,
гони вятъра в нощ без звезди
и в ливади от Месец огряни,
там, където росата блести -
я обгърна свирепият Мрак.
Всяка мечта бе поругана,
всяка мисъл - във клетка затворена.
Любовта като скитник остана,
да стои пред вратата залостена
на крепостта Безразличие.
Ето, чуваш ли - с вопли сподавени,
трепереща от вятъра навън - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емма Всички права запазени

Предложения
  • Не питайте творец защо е тъжен и често се потапя в самота. С отнесена усмивка ще излъже, че е добре,...
  • Искам да ти кажа, мамо, вчера както си играх, под едно дръвче голямо, паяче в беда видях. Малко птич...
  • Няма го. Няма го вече сърцето ми. Бомба разкъса го зверски. С болка отломки-гротески пръсна във възд...

Още произведения »