Oct 26, 2004, 12:20 AM

Безлюбовие

  Poetry
2K 0 1

Пристъпи по мокри поляни,
гони вятъра в нощ без звезди
и в ливади от Месец огряни,
там, където росата блести -
я обгърна свирепият Мрак.

Всяка мечта бе поругана,
всяка мисъл - във клетка затворена.
Любовта като скитник остана,
да стои пред вратата залостена
на крепостта Безразличие.

Ето, чуваш ли - с вопли сподавени,
трепереща от вятъра навън -
как нашепва с думи забравени
стари спомени с привкус солен
на омайващи морски целувки?

Всяка мисъл бе опит за ласка,
всяка дума бе късче от вечност.
И надежда, бездушната маска
да изтрие със обич, със нежност -
бе всяко докосване.

Напразно - Мракът я погълна,
Невъзможна се оказа Радостта.
Една усмивка върху устните замръзна,
скова я вятърът на Лудостта,
известна още като Безлюбовие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емма All rights reserved.

Comments

Comments

  • Допада ми как пишеш! Браво!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...