Безлюбовно
"И тази нощ не правихме любов!
Уж... искахме... но някак се размина..."
Нели Вангелова
Не правихме любов и тази нощ...
във въздуха висеше запетая.
Опитах се да видя как мълчиш
във тъмното на общата ни стая.
Преглъщах сухо тази тишина,
усещах как неволно се изплъзваш
към зеещ от въпроси сприхав праг
подканващ те за крачка, за да тръгнеш.
А аз от гордост няма да те спра,
но не е тя във случая най-важна.
Отива си инфарктно любовта,
която ежедневно с мен подклаждах.
Но нищо не остана и от мен...
от толкова любови съм безлюдна.
Един ли бе - посегнал да краде,
последният ще бъде като дума -
едничка, но приличаща на смърт,
най-тихата от всички ми думи.
Душата + пресечната = на две,
и вечната ми глупост - да съм силна,
но караща ме силно да крещя,
звездите да превръщам във вселени.
Обичам те с последната любов.
“Обичам” беше думата, любими!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
