Безмасково
Отдавна исках да избягам
от онова, което се нарича дом.
И исках да съм кръстена на вятъра...
Тичах... като луда
през поляните,
в търсене на счупено крило,
да го лепна с тиксо за душата си,
да бъда птица без гнездо.
Някога мечтаех... плахо
и в тъмното шептях на нищото.
Разказвахме си приказки за утрото
и за голотата на огнището.
Родих се, вчера... под небето,
приюти ме слънцето в свойта синева.
Родих се вчера... и далеко
от там, където бях преди да се родя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Всички права запазени
