Отдавна исках да избягам
от онова, което се нарича дом.
И исках да съм кръстена на вятъра...
Тичах... като луда
през поляните,
в търсене на счупено крило,
да го лепна с тиксо за душата си,
да бъда птица без гнездо.
Някога мечтаех... плахо
и в тъмното шептях на нищото.
Разказвахме си приказки за утрото
и за голотата на огнището.
Родих се, вчера... под небето,
приюти ме слънцето в свойта синева.
Родих се вчера... и далеко
от там, където бях преди да се родя.
© Ана All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
