Отдавна исках да избягам
от онова, което се нарича дом.
И исках да съм кръстена на вятъра...
Тичах... като луда
през поляните,
в търсене на счупено крило,
да го лепна с тиксо за душата си,
да бъда птица без гнездо.
Някога мечтаех... плахо
и в тъмното шептях на нищото.
Разказвахме си приказки за утрото
и за голотата на огнището.
Родих се, вчера... под небето,
приюти ме слънцето в свойта синева.
Родих се вчера... и далеко
от там, където бях преди да се родя.
© Ана All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
