6.10.2004 г., 13:59 ч.

Безмислено (До края на света) 

  Поезия
1287 0 1

Безмислено (До края на света)

                                          На Никата

Другиму ли щях да дам

любовта си сляпа.

За другиго ли ярък плам

би заблестял в душата.

 

Ако не бе се появил

дали бих влюбила се смело,

или заради мъж, макар и мил

сърцето ми не би се отклонило

от търсене на съвършенство

със твърдо постоянство.

 

Мислех, че не мога да обичам

някого от мене тъй различен,

на идеала мой противоположност.

и към порок със склонност.

 

Как се обърнаха нещата.

Как се завъртя светът.

Как изведнъж и правилата

загубиха и смисъл, и път.

 

Усетих, че губя се в тебе,

ала не можех да спра.

А и изведнъж пред мене

изникна прекрасна дъга,

превърна скуката в цвят

и на надеждата даде живот.

 

Противно на своята сдържаност

станах смела и непокорна.

Усещах към всичко привързаност

и енергия тъй неуморна.

 

А после дойде денят

за тебе да забравя,

ала избледнял бе споменът

колко рядко се получава.

И остана изненадата

колко дълбока е раната.

 

Вече не мисля за забрава.

Ти си спомен тъй благ.

А и какво мога да направя,

освен да те обявя за враг.

 

Ала сърцето ми още копнее

в твойте обятия пак да се сгрее

и до края на света

ще те чакам да ми кажеш "да".


               
                            Юни 2004

© Елизабет Бенит Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не ми се вярва, че човек да обикне друго същество, е безмислено. Тези редове ме трогнаха! Дано си намерила своето щастие! И щях да пропусна - честит рожден ден с пожелания за много, много лично щастие!
Предложения
: ??:??