Безмислено (До края на света)

                                          На Никата

Другиму ли щях да дам

любовта си сляпа.

За другиго ли ярък плам

би заблестял в душата.

Ако не бе се появил

дали бих влюбила се смело,

или заради мъж, макар и мил

сърцето ми не би се отклонило

от търсене на съвършенство

със твърдо постоянство.

Мислех, че не мога да обичам

някого от мене тъй различен,

на идеала мой противоположност.

и към порок със склонност.

Как се обърнаха нещата.

Как се завъртя светът.

Как изведнъж и правилата

загубиха и смисъл, и път.

Усетих, че губя се в тебе,

ала не можех да спра.

А и изведнъж пред мене

изникна прекрасна дъга,

превърна скуката в цвят

и на надеждата даде живот.

Противно на своята сдържаност

станах смела и непокорна.

Усещах към всичко привързаност

и енергия тъй неуморна.

А после дойде денят

за тебе да забравя,

ала избледнял бе споменът

колко рядко се получава.

И остана изненадата

колко дълбока е раната.

Вече не мисля за забрава.

Ти си спомен тъй благ.

А и какво мога да направя,

освен да те обявя за враг.

Ала сърцето ми още копнее

в твойте обятия пак да се сгрее

и до края на света

ще те чакам да ми кажеш "да".

                                           Юни 2004