Любо (Любен Стефанов)
86 202
17.05.2007 г., 9:37 ч.

БЕЗМЪЛВИЕ 

  Поезия
610 0 4
Бих казал думите, които онемели -
растат като дървета някъде във мене.
И в сянката им вечно неспокойно-бледа,
предчувствия таят се - изтънчено-свирепи...
Завързвал ли е някой ръцете на съдбата?!
Горчат ли думите - безмълвна е устата.
Кръвта не подозира и бърза доверчиво
по вените, които се късат и изстива
искрицата в широко отворени зеници.
А близките предмети побягват като птици,
уплашени от вик или от ехо чуждо.
Остава тишината - отблъскващо-ненужна...
Тогава думите нагоре устремени,
след литналото слънце в бездната студена,
изтръгнати от корен, размахват дръзко клони -
в отчаяния опит лъчите да догонят.
И как е нелогично! А може би погрешна
е нашата представа за чуждите стремежи.
Щом иска ти се даже без да ги разбираш -
вървежа им абсурден изобщо да не спира.
Нелепо е да чуваш издъхващата мисъл,
когато срещу нея мракът мътен плисва -
да съска като дим и да пълзи нататък...
Възкръснали словата - безмълвието стряскат.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любо, винаги много ми въздействат твоите стихове. Благодаря ти за радостта, която ми доставяш чрез тях...
  • Невероятен стих!
    Много,ама много хубав!
    Поздрав
  • Много си добър, Любо! Много!!!
    Поздрави!
  • Възкръснали словата - безмълвието стряскат.

    Браво, Любо!Много ми хареса!
    Докосва поезията ти!
Предложения
: ??:??