Безмълвие...
Болка, сълзи...
Безмълвие, студено мълчание...
Безкрайно страдание...
Спомени безброй нахлуват
и душата ти раздират...
И всеки следващ
като че стрела се забива
в свитото от мъка,
скърбящото във теб сърце.
И един последен спомен...
Спомен за това лице,
което се е смяло преди,
а сега студено...
не потрепва дори.
И чуваш думи
на съчувствие, на
дълбоко състрадание... Но те
за теб са като слънчеви лъчи
във студен и зимен ден -
лъчи, които греят,
но не топлят...
И там някой неволно,
искайки да те успокои,
ще каже:
„Е... това е живота...”
Но, не...
Tова е Смъртта!...
Безмълвие, студено мълчание...
Безкрайно страдание...
Спомени безброй нахлуват
и душата ти раздират...
И всеки следващ
като че стрела се забива
в свитото от мъка,
скърбящото във теб сърце.
И един последен спомен...
Спомен за това лице,
което се е смяло преди,
а сега студено...
не потрепва дори.
И чуваш думи
на съчувствие, на
дълбоко състрадание... Но те
за теб са като слънчеви лъчи
във студен и зимен ден -
лъчи, които греят,
но не топлят...
И там някой неволно,
искайки да те успокои,
ще каже:
„Е... това е живота...”
Но, не...
Tова е Смъртта!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Адамова Всички права запазени
