21.12.2006 г., 6:28

Безмълвие...

1.2K 0 1
Болка, сълзи...
Безмълвие, студено мълчание...
Безкрайно страдание...
Спомени безброй нахлуват
и душата ти раздират...
И всеки следващ
като че стрела се забива
в свитото от мъка,
скърбящото във теб сърце.
И един последен спомен...
Спомен за това лице,
което се е смяло преди,
а сега студено...
не потрепва дори.
И чуваш думи
на съчувствие, на
дълбоко състрадание... Но те
за теб са като слънчеви лъчи
във студен и зимен ден -
лъчи, които греят,
но не топлят...
И там някой неволно,
искайки да те успокои,
ще каже:
„Е... това е живота...”
Но, не...
Tова е Смъртта!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Адамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • По- весело гледай на живота, защото той е борба... и трябва да не му се даваме

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...