Dec 21, 2006, 6:28 AM

Безмълвие...

Poetry

1.2K 0 1

Болка, сълзи...
Безмълвие, студено мълчание...
Безкрайно страдание...
Спомени безброй нахлуват
и душата ти раздират...
И всеки следващ
като че стрела се забива
в свитото от мъка,
скърбящото във теб сърце.
И един последен спомен...
Спомен за това лице,
което се е смяло преди,
а сега студено...
не потрепва дори.
И чуваш думи
на съчувствие, на
дълбоко състрадание... Но те
за теб са като слънчеви лъчи
във студен и зимен ден -
лъчи, които греят,
но не топлят...
И там някой неволно,
искайки да те успокои,
ще каже:
„Е... това е живота...”
Но, не...
Tова е Смъртта!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

emi_bs (Емилия)

По- весело гледай на живота, защото той е борба... и трябва да не му се даваме

2007-05-02T19:10:39+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0