Безмълвия
530
0
0
Безмълвие
и сякаш
зов се спуска
на земята -
от радост
и възторг
буден е сънят.
Надеждата покълва
в човешките сърца.
Носи
любовен плод -
да утеши света.
Човекът идва
и си тръгва,
понесъл фенера си
със Божия утеха.
Неземна светлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирилка Пачева Всички права запазени
