Слънцето огряло е сълзите ти,
А те са пълни със мечтите ти...!
И в тях със мъка се чете,
Че други му са обещани те!?
Тез бисерни очи красиви...
Мълвят ми нежно със тъга;
И думите така горчиви,сърцето мое,
Страшно много те ще наранят!
Аз виждам че и ти тъгуваш.
В очите ти го виждам аз... Сълзите твои,
Тъжно ме обливат.
Тъй парещо ме галят те...
И в слънчевата утрин,
Сбогуваха се с мене те.
-Без дума да си кажем...!?
Пред тебе падам аз на колене;
Смирено тихо те оставям...;
С ридаещо по теб СЪРЦЕ.
© Ангел Всички права запазени