12.04.2013 г., 15:59

Безмълвна молитва

1.3K 1 4

 

В сянката
на отлетели страсти
разлиствам спомени
и мигове различни
в жаравата,
която не угасва,
с изгубеното,
хълцащо "Обичам те!"
А зъзнещата
тишина нашепва:
- Животът е отровен
и циничен.
Съдбата ти е
три пъти проклета,
а любовта - безумна
и трагична.

 

Смирявам се и гледам
към небето:
- Ти, дето горе
властваш над душите,
вземи и мен при теб
в небитието,
на нея дай ù
много дни честити.
И ако има мъничко
човечност
в безкрайната
житейска еволюция,
не искам никой
в този свят
да е обречен...
Ако ме чуваш,
нека да се случи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...