Безмълвна стоя на ръба на скалата...
Безмълвна стоя на ръба на скалата...
Безмълвна стоя на ръба на скалата,
за полет готова, затварям очи,
бездна бездънна тегне в краката
и пагубно ехо примамно звучи.
Крачка напред и разтварям ръце,
тъмна сила надолу ме дръпва,
в последна молитва вдигам лице
и желаният миг в мен настъпва.
Разбитото си тяло да лежи видях,
безформено в подножието на скалата,
така болезнено, аз истината проумях,
че някой подло бе подрязал ми крилата.
За полет над бездната имах стремеж,
а то се оказа... главоломен падеж!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арина Всички права запазени
